Dec 21, 2014, 11:40 AM

Прогнива вече кръстът на живота

  Poetry
566 0 0

Какво е всъщност  да обичаш мраз?

Та с мраз започва всичко, що се мрази!

Не съм от всички тия между вас,

от чувството омраза съм опазен.

 

Какво е да ти лепнат етикет,

щом майчиното име ти си носиш?

Една назад, но после три напред

и няма нужда даже от въпроси.

 

Какво е да си чужд във своя дом?

България наричаме ответа.

Магарето превръщаме си в кон

и вярваме, че вече сме поети.

 

Какво е да крещиш със тишина?

Какво е да търгуваш с родна вяра?

Когато дръпнеш долната черта,

горната от прилив се отваря.

 

Защо ви казвам всичкото това?

Не зная! Може би, защото...

Едно дете, една жена, врата...

Прогнива вече кръстът на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...