Прогонвам страха
Тихо.
Събличай ме.
Не говори.
Думите развалят мига.
Към мойто тяло приспособи
своята жадна уста.
Изцеди ме.
Леко и нежно.
Помниш ли?
Как беше преди?
Не мина толкова време –
любовта ще победи.
Целувай ме.
Изгаряй.
Направи ме своя жена.
Жадувам те.
Догарям
и прогонвам страха.
"Горях в огън, но никога толкова силен, колкото пламъка на желанието ми."
Събличай ме.
Не говори.
Думите развалят мига.
Към мойто тяло приспособи
своята жадна уста.
Изцеди ме.
Леко и нежно.
Помниш ли?
Как беше преди?
Не мина толкова време –
любовта ще победи.
Целувай ме.
Изгаряй.
Направи ме своя жена.
Жадувам те.
Догарям
и прогонвам страха.
"Горях в огън, но никога толкова силен, колкото пламъка на желанието ми."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
