11 февр. 2008 г., 11:30

Прогонвам страха 

  Поэзия » Любовная
826 0 16
Тихо.
Събличай ме.
Не говори.
Думите развалят мига.
Към мойто тяло приспособи
своята жадна уста.
Изцеди ме.
Леко и нежно.
Помниш ли?
Как беше преди?
Не мина толкова време –
любовта ще победи.
Целувай ме.
Изгаряй.
Направи ме своя жена.
Жадувам те.
Догарям
и прогонвам страха.

                                                        "Горях в огън, но никога толкова силен, колкото                                                                                 пламъка на желанието ми."

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??