Love (Ванина) Love (Ванина)
1 454
Feb 11, 2008, 11:30 AM

Прогонвам страха

  Poetry » Love
968 0 16
Тихо.
Събличай ме.
Не говори.
Думите развалят мига.
Към мойто тяло приспособи
своята жадна уста.
Изцеди ме.
Леко и нежно.
Помниш ли?
Как беше преди?
Не мина толкова време –
любовта ще победи.
Целувай ме.
Изгаряй.
Направи ме своя жена.
Жадувам те.
Догарям
и прогонвам страха.

                                                        "Горях в огън, но никога толкова силен, колкото                                                                                 пламъка на желанието ми."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0