Прогонвам страха
Тихо.
Събличай ме.
Не говори.
Думите развалят мига.
Към мойто тяло приспособи
своята жадна уста.
Изцеди ме.
Леко и нежно.
Помниш ли?
Как беше преди?
Не мина толкова време –
любовта ще победи.
Целувай ме.
Изгаряй.
Направи ме своя жена.
Жадувам те.
Догарям
и прогонвам страха.
"Горях в огън, но никога толкова силен, колкото пламъка на желанието ми."
Събличай ме.
Не говори.
Думите развалят мига.
Към мойто тяло приспособи
своята жадна уста.
Изцеди ме.
Леко и нежно.
Помниш ли?
Как беше преди?
Не мина толкова време –
любовта ще победи.
Целувай ме.
Изгаряй.
Направи ме своя жена.
Жадувам те.
Догарям
и прогонвам страха.
"Горях в огън, но никога толкова силен, колкото пламъка на желанието ми."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
