12 мар. 2010 г., 22:39

Проклета романтичка

1.1K 0 0

Да римувам аз не зная

и надали с думи ще те омая.

Аз, проклета романтичка,

потъвам във всяка твоя

дума, сричка.

Твойте устни щом

потрепнат думи да изричат,

всяка част от душата ми изсичат.

Мигар падам и умирам,

но после ставам и всички части

на живота си събирам.

Не знам дали да продължа

да те чакам, или да

бягам да се махам.

Ах,това незнание ме убива

всичко в мене то превива.

И на всичко има край,

ала къде ли е тоя малък РАЙ...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добрина Пройчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...