12.03.2010 г., 22:39

Проклета романтичка

1.1K 0 0

Да римувам аз не зная

и надали с думи ще те омая.

Аз, проклета романтичка,

потъвам във всяка твоя

дума, сричка.

Твойте устни щом

потрепнат думи да изричат,

всяка част от душата ми изсичат.

Мигар падам и умирам,

но после ставам и всички части

на живота си събирам.

Не знам дали да продължа

да те чакам, или да

бягам да се махам.

Ах,това незнание ме убива

всичко в мене то превива.

И на всичко има край,

ала къде ли е тоя малък РАЙ...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрина Пройчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....