Проклета съм
Имам чувството, че съм проклета,
някой някога е свил
шепа магия и право в сърцето
дяволско послание забил.
Не съм го усетила явно
веднага - момента е скрил
пощальонът, донесъл пакета..
Тих вестоносец е бил.
Избирал го е между много
злият наставник в ада.
Пръскал е душата му с отрова,
за да не остане млада,
да намира и доставя
безнаказаното зло.
Предпазители да отваря,
без разлика от ранг и потекло.
Намерил ме е верният слуга без време.
Наскоро осъзнах, че съм кристална.
Последно падане ми предстои
и знам, сама за себе си ще съм фатална.
Тогава няма да боли,
ще стана сляпа за живота,
но ще преследвам по следи
чумата, която ме уби, с охота.
Пратеника ще следя,
когато при някого се крие за доставка.
За себе си няма да мъстя,
а дявола ще пратя в оставка...
Защото душата ми отдавна
не е с абонамент за рая.
И Съдбата безпощадна
в пратеник ще ме превърне, зная...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
Но ми се струва,че ще има още падания,за да се изправяш все по-силна след тях!!!Пожелавам ти го от сърце(да се изправяш по-силна,де