Jan 2, 2008, 1:23 PM

Проклета съм

  Poetry
794 0 5

Имам чувството, че съм проклета,

някой някога е свил

шепа  магия  и право в сърцето

дяволско послание забил.

Не съм го усетила явно

веднага - момента е скрил

пощальонът, донесъл пакета..

Тих вестоносец е бил.

Избирал го е между много

злият наставник в ада.

Пръскал  е душата му с отрова,

за да не остане млада,

да намира и доставя  

безнаказаното зло.

Предпазители да отваря,

без разлика от ранг и потекло.

Намерил ме е верният слуга без време.

Наскоро осъзнах, че съм кристална.

Последно падане ми предстои

и знам, сама за себе си ще съм фатална.

Тогава няма да боли,

ще стана сляпа за живота,

но ще преследвам по следи

чумата, която ме уби, с охота.

Пратеника ще следя,

когато при някого се крие за доставка.

За себе си няма да мъстя,

а дявола ще пратя в  оставка...

Защото душата ми отдавна

не е  с абонамент за рая.

И Съдбата безпощадна

в пратеник ще ме превърне, зная...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Защото душата ми отдавна

    не е с абонамент за рая.

    И Съдбата безпощадна

    в пратеник ще ме превърне, зная"

    Страхотно!Браво!
  • ПОздравения!!!
  • Много силно въздействащ стих, браво, Ниела!!! Бъди жива и здрава, и много, много щастлива!!!
  • Бъди щастлива!
    с обич, Ниела.
  • Туй състояние ми е познатоНо ми се струва,че ще има още падания,за да се изправяш все по-силна след тях!!!Пожелавам ти го от сърце(да се изправяш по-силна,деМНого щастливи мигове през новата година!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...