2 ene 2008, 13:23

Проклета съм

  Poesía
799 0 5

Имам чувството, че съм проклета,

някой някога е свил

шепа  магия  и право в сърцето

дяволско послание забил.

Не съм го усетила явно

веднага - момента е скрил

пощальонът, донесъл пакета..

Тих вестоносец е бил.

Избирал го е между много

злият наставник в ада.

Пръскал  е душата му с отрова,

за да не остане млада,

да намира и доставя  

безнаказаното зло.

Предпазители да отваря,

без разлика от ранг и потекло.

Намерил ме е верният слуга без време.

Наскоро осъзнах, че съм кристална.

Последно падане ми предстои

и знам, сама за себе си ще съм фатална.

Тогава няма да боли,

ще стана сляпа за живота,

но ще преследвам по следи

чумата, която ме уби, с охота.

Пратеника ще следя,

когато при някого се крие за доставка.

За себе си няма да мъстя,

а дявола ще пратя в  оставка...

Защото душата ми отдавна

не е  с абонамент за рая.

И Съдбата безпощадна

в пратеник ще ме превърне, зная...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Защото душата ми отдавна

    не е с абонамент за рая.

    И Съдбата безпощадна

    в пратеник ще ме превърне, зная"

    Страхотно!Браво!
  • ПОздравения!!!
  • Много силно въздействащ стих, браво, Ниела!!! Бъди жива и здрава, и много, много щастлива!!!
  • Бъди щастлива!
    с обич, Ниела.
  • Туй състояние ми е познатоНо ми се струва,че ще има още падания,за да се изправяш все по-силна след тях!!!Пожелавам ти го от сърце(да се изправяш по-силна,деМНого щастливи мигове през новата година!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...