28 сент. 2008 г., 21:41

Проклятие

832 0 1

Проклятие

Мракът идва със своя зъл полъх

и тъмнина пристъпя плахо в нощта,

но студеният, сух кърваво-есенен вятър

тъй смразяващо сковава вещта.

Мъглата плахо се движи,

обгръщайки всичко с тъга...

и ляга, завива студената, мокра земя.

Бяла, но черна в дупки попива

и бликат от нея капки вода.

Тя тъй жално, нежно завива

всяко измръзнало цвете в пръстта.

И тежка молитва тътне с дъжда.

И пада капка, небето плаче,

сърцето боли го - душата кърви,

няма вече слънце горещо,

няма вече слънчеви дни.

Стихии бунтуват се – вятърът вее,

сърцето плаче – душата жалее.

Немощно в мрака,

с пръст непокрита –

реве земята –

капят листата...

Небето разцепва плътта студена,

пронизва светкавица душата сломена!

И няма живот, няма край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Радославова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....