Sep 28, 2008, 9:41 PM

Проклятие

825 0 1

Проклятие

Мракът идва със своя зъл полъх

и тъмнина пристъпя плахо в нощта,

но студеният, сух кърваво-есенен вятър

тъй смразяващо сковава вещта.

Мъглата плахо се движи,

обгръщайки всичко с тъга...

и ляга, завива студената, мокра земя.

Бяла, но черна в дупки попива

и бликат от нея капки вода.

Тя тъй жално, нежно завива

всяко измръзнало цвете в пръстта.

И тежка молитва тътне с дъжда.

И пада капка, небето плаче,

сърцето боли го - душата кърви,

няма вече слънце горещо,

няма вече слънчеви дни.

Стихии бунтуват се – вятърът вее,

сърцето плаче – душата жалее.

Немощно в мрака,

с пръст непокрита –

реве земята –

капят листата...

Небето разцепва плътта студена,

пронизва светкавица душата сломена!

И няма живот, няма край...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Радославова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...