2 июл. 2010 г., 15:36

Проклятие

448 0 0

Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше,
мое малко нещастие...
Бягах сред гора от хорски слова,
хорска злоба и завист, из земя, изсъхнала от многото нозе,
които са я газили;
Пих от пресъхнали ручеи - по капка болка,
по сълза от нерадост,
по глътка изгубена надежда...
Поизмъчи ме ти, мое малко проклятие -
да се лутам безпътна,
забравила изгрева и помнеща само залеза...
следвах прокобата на тялото си,
без да познавам душата си - ах, мое малко страдание.
Бягах из море - солено и безводно,
прокарвах длани по напуканото дъно
в търсене на злото -
заровено дълбоко и погълнало жаждата ни за живот...
Търсех теб, мое малко проклятие
и очите ти безцветни дирех...
не защото те исках, не от страх,
а от любопитство да застана пред съдбата си,
да прочета живота си върху дланта ти почерняла,
за да зная колко още мъка ми остава...
Не усещах нозете си, разпокъсах си дрехите
в този бяг от мечтите си;
Не почувствах покоя на откритието,
не споделих сладостта на спокойствието...
Все предчувствах теб, мое малко нещастие,
и дочувах всеки ек на вървежа ти...
Не от страх не се спрях,
не от липса на дързост не обърнах поглед
към теб,
а се мъчих да скрия онзи плам от гонитбата,
от радостта да играя с огъня...
Поизмъчи ме ти, но и аз поизмъчих
дребното ти съществувание,
поразклатих сигурността ти
и сипах шепа сол в раната -
може би си намери достоен противник?
Не е лесно да бягам от себе си,
не е лесно да се приема раздвоена,
не е лесно да бъда -
камо ли да се предам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...