Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше,
мое малко нещастие...
Бягах сред гора от хорски слова,
хорска злоба и завист, из земя, изсъхнала от многото нозе,
които са я газили;
Пих от пресъхнали ручеи - по капка болка,
по сълза от нерадост,
по глътка изгубена надежда... ...