2.07.2010 г., 15:36

Проклятие

447 0 0

Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше,
мое малко нещастие...
Бягах сред гора от хорски слова,
хорска злоба и завист, из земя, изсъхнала от многото нозе,
които са я газили;
Пих от пресъхнали ручеи - по капка болка,
по сълза от нерадост,
по глътка изгубена надежда...
Поизмъчи ме ти, мое малко проклятие -
да се лутам безпътна,
забравила изгрева и помнеща само залеза...
следвах прокобата на тялото си,
без да познавам душата си - ах, мое малко страдание.
Бягах из море - солено и безводно,
прокарвах длани по напуканото дъно
в търсене на злото -
заровено дълбоко и погълнало жаждата ни за живот...
Търсех теб, мое малко проклятие
и очите ти безцветни дирех...
не защото те исках, не от страх,
а от любопитство да застана пред съдбата си,
да прочета живота си върху дланта ти почерняла,
за да зная колко още мъка ми остава...
Не усещах нозете си, разпокъсах си дрехите
в този бяг от мечтите си;
Не почувствах покоя на откритието,
не споделих сладостта на спокойствието...
Все предчувствах теб, мое малко нещастие,
и дочувах всеки ек на вървежа ти...
Не от страх не се спрях,
не от липса на дързост не обърнах поглед
към теб,
а се мъчих да скрия онзи плам от гонитбата,
от радостта да играя с огъня...
Поизмъчи ме ти, но и аз поизмъчих
дребното ти съществувание,
поразклатих сигурността ти
и сипах шепа сол в раната -
може би си намери достоен противник?
Не е лесно да бягам от себе си,
не е лесно да се приема раздвоена,
не е лесно да бъда -
камо ли да се предам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...