20 окт. 2009 г., 15:56

Проклятие

769 0 3
А спомняш ли си онзи ден?
Спомни си!
Дойде
на крачка-две от мен
и с погледа си ме плени -
така загадъчен,
чаровен,
а на външен вид - едно хлапе,
на детството си що се радва.
  Направи крачка,
после две,
и се усмихна.
  "Kакво в главата му се ражда?
Kакво това дете крои?
Cърцето ми то иска да открадне,
с усмивката си сладка да плени."
  Не искаш много -
само обич търсиш,
но време трябваше ми,
за да разбера,
че те обичам
и така ще бъде,
докато дойде краят на света.
  И друго име
аз не зная вече -
само твоето на устните стои.
Опитам ли се
да не го изричам -
сърцето ми започва да кърви.
  И чужди устни
аз не мога да целувам,
защото твоите
запечатаха дъха,
ключът захвърли ти далеко,
превзе мечтите,
мислите, съня.
  Като проклятие е тази моя обич
и да те искам - значи да боли.
Ала и в болката
аз ще се влюбя
щом зная, че си с мене ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...