bubblez- (Мъничка)
1 2
Oct 20, 2009, 3:56 PM

Проклятие 

  Poetry » Love
574 0 3
А спомняш ли си онзи ден?
Спомни си!
Дойде
на крачка-две от мен
и с погледа си ме плени -
така загадъчен,
чаровен,
а на външен вид - едно хлапе,
на детството си що се радва.
 
Направи крачка,
после две,
и се усмихна.
 
"Kакво в главата му се ражда?
Kакво това дете крои?
Cърцето ми то иска да открадне,
с усмивката си сладка да плени."
 
Не искаш много -
само обич търсиш,
но време трябваше ми,
за да разбера,
че те обичам
и така ще бъде,
докато дойде краят на света.
 
И друго име
аз не зная вече -
само твоето на устните стои.
Опитам ли се
да не го изричам -
сърцето ми започва да кърви.
 
И чужди устни
аз не мога да целувам,
защото твоите
запечатаха дъха,
ключът захвърли ти далеко,
превзе мечтите,
мислите, съня.
 
Като проклятие е тази моя обич
и да те искам - значи да боли.
Ала и в болката
аз ще се влюбя
щом зная, че си с мене ти!

© Мъничка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??