20.10.2009 г., 15:56

Проклятие

766 0 3
А спомняш ли си онзи ден?
Спомни си!
Дойде
на крачка-две от мен
и с погледа си ме плени -
така загадъчен,
чаровен,
а на външен вид - едно хлапе,
на детството си що се радва.
  Направи крачка,
после две,
и се усмихна.
  "Kакво в главата му се ражда?
Kакво това дете крои?
Cърцето ми то иска да открадне,
с усмивката си сладка да плени."
  Не искаш много -
само обич търсиш,
но време трябваше ми,
за да разбера,
че те обичам
и така ще бъде,
докато дойде краят на света.
  И друго име
аз не зная вече -
само твоето на устните стои.
Опитам ли се
да не го изричам -
сърцето ми започва да кърви.
  И чужди устни
аз не мога да целувам,
защото твоите
запечатаха дъха,
ключът захвърли ти далеко,
превзе мечтите,
мислите, съня.
  Като проклятие е тази моя обич
и да те искам - значи да боли.
Ала и в болката
аз ще се влюбя
щом зная, че си с мене ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...