Пролапс на митрална клапа. Или.

elena.petkova (.)
1 0

1 нояб. 2019 г., 21:03

Поэзия » Любовная, Философская, Свободный стих

1257 0 2

Мастилото бавно се разтича.

Петната времето ще заличи.

Но тихо в себе си се скитам,

а искам удари от бяс да зазвучат.

Там какво ли ще открия?

Пустотата остави ли поне гласа си...

Ще чуя ли защо не гасне

пиявицата в ума ми?

Защо изпива яркостта ми,

защо краде я черният коминочистач...

Тоз', който уж късмет ми носи

отнесе ми едничката любов.

Но къде я водиш?!

Аз без нея ще умра!

Обърна се и с въглен на устата

ми извика "търси я посред нощ".

И ето скитам се в душата си.

И нощ е.

Мрак кове ковчега на реалността.

И търся те, защо ми бягаш...

Тъй както бяга от артериите- кръвта.

Пролапс си за мен.

Желая да пребъда.

С теб в пламъци да отлетим.

Да тлея по устните ти бавно

както бавно се разтича мастилото.

Но дали петната ще се заличат?