Пролапс на митрална клапа. Или.
Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия?
Пустотата остави ли поне гласа си...
Ще чуя ли защо не гасне
пиявицата в ума ми?
Защо изпива яркостта ми,
защо краде я черният коминочистач...
Тоз', който уж късмет ми носи
отнесе ми едничката любов.
Но къде я водиш?!
Аз без нея ще умра!
Обърна се и с въглен на устата
ми извика "търси я посред нощ".
И ето скитам се в душата си.
И нощ е.
Мрак кове ковчега на реалността.
И търся те, защо ми бягаш...
Тъй както бяга от артериите- кръвта.
Пролапс си за мен.
Желая да пребъда.
С теб в пламъци да отлетим.
Да тлея по устните ти бавно
както бавно се разтича мастилото.
Но дали петната ще се заличат?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
