Пролапс на митрална клапа. Или.
Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия?
Пустотата остави ли поне гласа си...
Ще чуя ли защо не гасне
пиявицата в ума ми?
Защо изпива яркостта ми,
защо краде я черният коминочистач...
Тоз', който уж късмет ми носи
отнесе ми едничката любов.
Но къде я водиш?!
Аз без нея ще умра!
Обърна се и с въглен на устата
ми извика "търси я посред нощ".
И ето скитам се в душата си.
И нощ е.
Мрак кове ковчега на реалността.
И търся те, защо ми бягаш...
Тъй както бяга от артериите- кръвта.
Пролапс си за мен.
Желая да пребъда.
С теб в пламъци да отлетим.
Да тлея по устните ти бавно
както бавно се разтича мастилото.
Но дали петната ще се заличат?
