Върни се ти, пролет прекрасна,

върни се и птичка отново ще пей.

Върни се и ти, небе необятно,

дето облаци плуват и слънцето грей.

И бури да има, аз ще приема,

и градушка да падне, не ще съжаля,

само цвете да има, и аз да го взема,

да подаря на птичка с жълти крила.

Нека още веднъж тревата зелена

да обгърне краката ми боси.

И от сланите земята, люто ранена,

да се къпе в лечебните роси.

Върни се ти, пролет, върни се, поспри,

с целувка сладка света поздрави.

И слънцето златно със златни лъчи...

Не си отивай, пролет, вечно остани!