Пролет
Върни се ти, пролет прекрасна,
върни се и птичка отново ще пей.
Върни се и ти, небе необятно,
дето облаци плуват и слънцето грей.
И бури да има, аз ще приема,
и градушка да падне, не ще съжаля,
само цвете да има, и аз да го взема,
да подаря на птичка с жълти крила.
Нека още веднъж тревата зелена
да обгърне краката ми боси.
И от сланите земята, люто ранена,
да се къпе в лечебните роси.
Върни се ти, пролет, върни се, поспри,
с целувка сладка света поздрави.
И слънцето златно със златни лъчи...
Не си отивай, пролет, вечно остани!
© Мартин Атанасов All rights reserved.
