2 апр. 2016 г., 12:27

Пролет 2016 

  Поэзия
437 0 1

В замръзналата тишина,
в набъбналите интереси,
започваше една война.
Религията се намеси.

 

И замириса на барут.
Умираха невинни хора.
Постигнатото с много труд,
от взривовете се събори.

 

Пчелите вместо от цветя,
от кръв събираха нектари.
Детството ни оживя,
да сме апаши и стражари.

 

Кукувицата брои
невинно падналите жертви.
Години, кукаше преди,
а днес е кацнала на черква.

 

Страхът превзема любовта.
Уплахата убива вяра.
Пристигна черна пролетта,
с звук от бомби, с дъх на сяра.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление си прав! Страхът превзема всичко! И нищо не е такова, каквото е било.
Предложения
: ??:??