Пролет 2016
В замръзналата тишина,
в набъбналите интереси,
започваше една война.
Религията се намеси.
И замириса на барут.
Умираха невинни хора.
Постигнатото с много труд,
от взривовете се събори.
Пчелите вместо от цветя,
от кръв събираха нектари.
Детството ни оживя,
да сме апаши и стражари.
Кукувицата брои
невинно падналите жертви.
Години, кукаше преди,
а днес е кацнала на черква.
Страхът превзема любовта.
Уплахата убива вяра.
Пристигна черна пролетта,
с звук от бомби, с дъх на сяра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
