2.04.2016 г., 12:27

Пролет 2016

560 0 1

В замръзналата тишина,
в набъбналите интереси,
започваше една война.
Религията се намеси.

 

И замириса на барут.
Умираха невинни хора.
Постигнатото с много труд,
от взривовете се събори.

 

Пчелите вместо от цветя,
от кръв събираха нектари.
Детството ни оживя,
да сме апаши и стражари.

 

Кукувицата брои
невинно падналите жертви.
Години, кукаше преди,
а днес е кацнала на черква.

 

Страхът превзема любовта.
Уплахата убива вяра.
Пристигна черна пролетта,
с звук от бомби, с дъх на сяра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление си прав! Страхът превзема всичко! И нищо не е такова, каквото е било.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...