23 мар. 2011 г., 20:48

Пролет

791 0 2

Пролет


В прозявка протегна се слънцето,

забулено в зимни мъгли.

Прогони студа, всичко замръзнало

в миг само се стопи.

 

С лъчи погали заспали кокичета,

събуди безброй разноцветни лалета,

заподскачаха пъстрокрилите птичета

сред клони на зелени дръвчета.

 

В небето мъглите се стопиха

и настани се пъстра дъга.

И своя дъх всички затаиха -

по нея слезе Пролетта.

 

В косите си свежест затъкнала,

с дрехи от нежна роса,

венец от цветя пак помъкнала,

пристъпва с боси крака.

 

Илияна Дадарова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...