Mar 23, 2011, 8:48 PM

Пролет

787 0 2

Пролет


В прозявка протегна се слънцето,

забулено в зимни мъгли.

Прогони студа, всичко замръзнало

в миг само се стопи.

 

С лъчи погали заспали кокичета,

събуди безброй разноцветни лалета,

заподскачаха пъстрокрилите птичета

сред клони на зелени дръвчета.

 

В небето мъглите се стопиха

и настани се пъстра дъга.

И своя дъх всички затаиха -

по нея слезе Пролетта.

 

В косите си свежест затъкнала,

с дрехи от нежна роса,

венец от цветя пак помъкнала,

пристъпва с боси крака.

 

Илияна Дадарова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...