15 апр. 2008 г., 22:53

Пролет

866 0 1

 

 

ПРОЛЕТ

 

Пера от жар птица откъснати

по небе от смола са разпръснати,

разтопени облаци се свличат,

те на огнени вълни приличат.

Във бури от топъл пролетен цвят

се завихря заснеженият свят.

 

Вятър стихиен крила разперва,

капки дъжовни време отмерват:

кап... кап... кап - земята поглъща ги.

В алени рози превръща ги,

с дъх на коприна обгръща ги.

 

Птичи песни ведри разнасят се,

в небе от лалета понасят се

и се превръща зимата в пролет

със съдбовния им волен полет.

 

22.03.08 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тинка Това Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ...толкова хубаво...!
    яд ме е, че е останало непрочетено...
    прекрасен стих...много светъл и красив!
    с обич, Зоу.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...