ПРОЛЕТ
Пера от жар птица откъснати
по небе от смола са разпръснати,
разтопени облаци се свличат,
те на огнени вълни приличат.
Във бури от топъл пролетен цвят
се завихря заснеженият свят.
Вятър стихиен крила разперва,
капки дъжовни време отмерват:
кап... кап... кап - земята поглъща ги.
В алени рози превръща ги,
с дъх на коприна обгръща ги.
Птичи песни ведри разнасят се,
в небе от лалета понасят се
и се превръща зимата в пролет
със съдбовния им волен полет.
22.03.08 г.
© Тинка Това All rights reserved.
яд ме е, че е останало непрочетено...
прекрасен стих...много светъл и красив!
с обич, Зоу.