15.04.2008 г., 22:53

Пролет

864 0 1

 

 

ПРОЛЕТ

 

Пера от жар птица откъснати

по небе от смола са разпръснати,

разтопени облаци се свличат,

те на огнени вълни приличат.

Във бури от топъл пролетен цвят

се завихря заснеженият свят.

 

Вятър стихиен крила разперва,

капки дъжовни време отмерват:

кап... кап... кап - земята поглъща ги.

В алени рози превръща ги,

с дъх на коприна обгръща ги.

 

Птичи песни ведри разнасят се,

в небе от лалета понасят се

и се превръща зимата в пролет

със съдбовния им волен полет.

 

22.03.08 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ...толкова хубаво...!
    яд ме е, че е останало непрочетено...
    прекрасен стих...много светъл и красив!
    с обич, Зоу.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...