23 февр. 2024 г., 20:41

Пролет...

513 0 0

Земята  като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...

Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...

Нейния аромат на дъх на безброй  ухания на живот...

Събуди напъпили клонки,  който скоро ще люлеят гнезда...

 

Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобода за Пасифлора...

Като пенливи рекички протичат във вените ...

Това си е еликсир  за силата  на теб в теб...

Небето вече не е графит, а бял диамант, който аз всеки ден жадувам...

 

Толкова много не трябва за щастие,  то си е различно за всеки...

Но този извор и устрем, подем от дълбините на земята...

Е твоето щастие, просто го виждаме  и го мислим за наше...

Но не е, то си  е щастие за всеки, който е чист  като това кокиче...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...