23 февр. 2024 г., 20:41

Пролет...

505 0 0

Земята  като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...

Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...

Нейния аромат на дъх на безброй  ухания на живот...

Събуди напъпили клонки,  който скоро ще люлеят гнезда...

 

Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобода за Пасифлора...

Като пенливи рекички протичат във вените ...

Това си е еликсир  за силата  на теб в теб...

Небето вече не е графит, а бял диамант, който аз всеки ден жадувам...

 

Толкова много не трябва за щастие,  то си е различно за всеки...

Но този извор и устрем, подем от дълбините на земята...

Е твоето щастие, просто го виждаме  и го мислим за наше...

Но не е, то си  е щастие за всеки, който е чист  като това кокиче...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...