Земята  като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...

Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...

Нейния аромат на дъх на безброй  ухания на живот...

Събуди напъпили клонки,  който скоро ще люлеят гнезда...

Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобода за Пасифлора...

Като пенливи рекички протичат във вените ...

Това си е еликсир  за силата  на теб в теб...

Небето вече не е графит, а бял диамант, който аз всеки ден жадувам...

Толкова много не трябва за щастие,  то си е различно за всеки...

Но този извор и устрем, подем от дълбините на земята...

Е твоето щастие, просто го виждаме  и го мислим за наше...

Но не е, то си  е щастие за всеки, който е чист  като това кокиче...