1 июн. 2007 г., 14:01

Пролет

687 0 6

Стихотворението е писано за рождения ден на най-добрата ми приятелка =)


Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни

 

В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам.
С очи изумрудени да стоплиш ти мрака,
с ръка на поет да събудиш ти плам.


Тъй чакан, тъй искан ,безброен мой сън,
тъй нежен и топъл, горещ като хляб.
На моята младост трептящия звън,
на изгрева златен горещия знак.


Ти идваш от дългия път сред росата,
окъпана с блясък от цветни лъчи.
И радост, на плитка събрана в косата,
ти хвърляш навред все със нежни очи.


Ти, моя надежда, на дните ми изгрев,
на моята болка лекарство със мед.
На моята обич вълшебния пристан,
разтапяш във мен всяка капчица лед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...