В страната на вековните дървета
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима
от ранна сутрин - чак до вечерта
душата фотосинтезира
със стиховете - нежните листа.
Сега е Зима!
Духат ветровете...
Изгниват в почвата и моите листа!
Но Пролет има!
Мене изровете...
И нека в гроба ми да порастат цветя.
© Ангел Милев Все права защищены
ПАЗЕТЕ ГОРАТА!
:-D