В страната на вековните дървета
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима
от ранна сутрин - чак до вечерта
душата фотосинтезира
със стиховете - нежните листа.
Сега е Зима!
Духат ветровете...
Изгниват в почвата и моите листа!
Но Пролет има!
Мене изровете...
И нека в гроба ми да порастат цветя.
© Ангел Милев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
