В страната на вековните дървета
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима
от ранна сутрин - чак до вечерта
душата фотосинтезира
със стиховете - нежните листа.
Сега е Зима!
Духат ветровете...
Изгниват в почвата и моите листа!
Но Пролет има!
Мене изровете...
И нека в гроба ми да порастат цветя.
© Ангел Милев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
