19.03.2018 г., 8:13

Пролет има!

1.4K 1 1

В страната на вековните дървета

издигащи се в горда самота

се чувства у дома си там поета...

И с едри глътки пие красота.

 

Защото жаждата му е неутолима

от ранна сутрин - чак до вечерта

душата фотосинтезира

със стиховете - нежните листа.

 

Сега е Зима!

Духат ветровете...

Изгниват в почвата и моите листа!

 

Но Пролет има!

Мене изровете...

И нека в гроба ми да порастат цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...