19.03.2018 г., 8:13

Пролет има!

1.4K 1 1

В страната на вековните дървета

издигащи се в горда самота

се чувства у дома си там поета...

И с едри глътки пие красота.

 

Защото жаждата му е неутолима

от ранна сутрин - чак до вечерта

душата фотосинтезира

със стиховете - нежните листа.

 

Сега е Зима!

Духат ветровете...

Изгниват в почвата и моите листа!

 

Но Пролет има!

Мене изровете...

И нека в гроба ми да порастат цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...