19 mar 2018, 8:13

Пролет има!

  Poesía
1.4K 1 1

В страната на вековните дървета

издигащи се в горда самота

се чувства у дома си там поета...

И с едри глътки пие красота.

 

Защото жаждата му е неутолима

от ранна сутрин - чак до вечерта

душата фотосинтезира

със стиховете - нежните листа.

 

Сега е Зима!

Духат ветровете...

Изгниват в почвата и моите листа!

 

Но Пролет има!

Мене изровете...

И нека в гроба ми да порастат цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...