1 мар. 2018 г., 10:19

Пролет моя

1.7K 0 1

Пролет моя,

как те чакам!

Да възкръснеш из снежните друми,

да изпъстриш с розова клонка дома ми.

Да изгрее с усмивка зората,

с топло слънце

да ми стоплиш душата.

Да запеят птички в клонака,

да зеленейне тревица

под родната стряха.

 

Да заиграе сърцето с твоята младост,

да събудиш детето,

що дреме в мене.

Да започнем наново 

с нотка игрива,

да ни върнеш всичко,

що зимата беше ни скрила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...