1 мар. 2018 г., 10:19

Пролет моя

1.7K 0 1

Пролет моя,

как те чакам!

Да възкръснеш из снежните друми,

да изпъстриш с розова клонка дома ми.

Да изгрее с усмивка зората,

с топло слънце

да ми стоплиш душата.

Да запеят птички в клонака,

да зеленейне тревица

под родната стряха.

 

Да заиграе сърцето с твоята младост,

да събудиш детето,

що дреме в мене.

Да започнем наново 

с нотка игрива,

да ни върнеш всичко,

що зимата беше ни скрила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...