Пролет моя
Пролет моя,
как те чакам!
Да възкръснеш из снежните друми,
да изпъстриш с розова клонка дома ми.
Да изгрее с усмивка зората,
с топло слънце
да ми стоплиш душата.
Да запеят птички в клонака,
да зеленейне тревица
под родната стряха.
Да заиграе сърцето с твоята младост,
да събудиш детето,
що дреме в мене.
Да започнем наново
с нотка игрива,
да ни върнеш всичко,
що зимата беше ни скрила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
