Пролет моя,
как те чакам!
Да възкръснеш из снежните друми,
да изпъстриш с розова клонка дома ми.
Да изгрее с усмивка зората,
с топло слънце
да ми стоплиш душата.
Да запеят птички в клонака,
да зеленейне тревица
под родната стряха.
Да заиграе сърцето с твоята младост,
да събудиш детето,
що дреме в мене.
Да започнем наново
с нотка игрива,
да ни върнеш всичко,
що зимата беше ни скрила.
© Мария Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
