1 mar 2018, 10:19

Пролет моя

  Poesía
1.7K 0 1

Пролет моя,

как те чакам!

Да възкръснеш из снежните друми,

да изпъстриш с розова клонка дома ми.

Да изгрее с усмивка зората,

с топло слънце

да ми стоплиш душата.

Да запеят птички в клонака,

да зеленейне тревица

под родната стряха.

 

Да заиграе сърцето с твоята младост,

да събудиш детето,

що дреме в мене.

Да започнем наново 

с нотка игрива,

да ни върнеш всичко,

що зимата беше ни скрила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

32 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...