19 мая 2013 г., 09:32  

Пролет на Белмекен

718 0 2

Аз пролетя с пролетта на върхарите,
с далечните синьо-зелени  гори.
Далече избухват дъги от пожарите
и блясват над чудния остров - Пирин...

Аз гледам спокойно на изток Родопите
и виждам как  плискат зелени вълни.
На всички  тракийци там виждам окопите,
където се спилали южни злини!

А Рила отгоре над мен е надвесена,
изправила възбог зелени стрели!
От птичи крила е синевата размесена
и ми  се усмихва със сини очи...

Веригите бели се късат след зимата
и лятото бавно нагоре пълзи,
а аз съм възторгнат и търся му римата,
премрежват сълзите ми мойте очи!

И аз пролетя от всеобщото щастие...
Целувам страната си, на колене!
Земята, с която  съм и бях в съпричастие,
която разтваря пред мене криле!


  19.04.73 г.-19.11.1976 г. Белмекен - Рила

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За очите и сълзите си прав-досадна грешка при преписването!
    Но съвсем не си прав , байовото, за ритъма на стихотворението,той и трисричков и е много интересен.Колкото за острова Пирин,това е сполучлив образ.Ако се качиш на Рила, примерно на Белмекен, и от там хвърлиш поглед към Пирин,ще видиш,как той стои над "низината", която те отделяот него като самотен остров, особено пък, когато тя е покрита с облаци или мъгла.
  • Бай Славов, прости мен, невежата, ама винаги съм смятал, че Пирин е планина, а не остров и още:
    "премрежват очите ми мойте очи!" съвсем не разбрах този израз... то цялото не го разбирам де... ама е много дълго за писане...
    Ужасно неритмично писание - само с търсене на рими стих не се получава...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...