Пролет на Белмекен
Аз пролетя с пролетта на върхарите,
с далечните синьо-зелени гори.
Далече избухват дъги от пожарите
и блясват над чудния остров - Пирин...
Аз гледам спокойно на изток Родопите
и виждам как плискат зелени вълни.
На всички тракийци там виждам окопите,
където се спилали южни злини!
А Рила отгоре над мен е надвесена,
изправила възбог зелени стрели!
От птичи крила е синевата размесена
и ми се усмихва със сини очи...
Веригите бели се късат след зимата
и лятото бавно нагоре пълзи,
а аз съм възторгнат и търся му римата,
премрежват сълзите ми мойте очи!
И аз пролетя от всеобщото щастие...
Целувам страната си, на колене!
Земята, с която съм и бях в съпричастие,
която разтваря пред мене криле!
19.04.73 г.-19.11.1976 г. Белмекен - Рила
© Христо Славов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бай Славов, прости мен, невежата, ама винаги съм смятал, че Пирин е планина, а не остров
и още:
"премрежват очите ми мойте очи!" съвсем не разбрах този израз... то цялото не го разбирам де... ама е много дълго за писане...
Ужасно неритмично писание - само с търсене на рими стих не се получава...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но съвсем не си прав , байовото, за ритъма на стихотворението,той и трисричков и е много интересен.Колкото за острова Пирин,това е сполучлив образ.Ако се качиш на Рила, примерно на Белмекен, и от там хвърлиш поглед към Пирин,ще видиш,как той стои над "низината", която те отделяот него като самотен остров, особено пък, когато тя е покрита с облаци или мъгла.