Пролет на Белмекен
Аз пролетя с пролетта на върхарите,
с далечните синьо-зелени гори.
Далече избухват дъги от пожарите
и блясват над чудния остров - Пирин...
Аз гледам спокойно на изток Родопите
и виждам как плискат зелени вълни.
На всички тракийци там виждам окопите,
където се спилали южни злини!
А Рила отгоре над мен е надвесена,
изправила възбог зелени стрели!
От птичи крила е синевата размесена
и ми се усмихва със сини очи...
Веригите бели се късат след зимата
и лятото бавно нагоре пълзи,
а аз съм възторгнат и търся му римата,
премрежват сълзите ми мойте очи!
И аз пролетя от всеобщото щастие...
Целувам страната си, на колене!
Земята, с която съм и бях в съпричастие,
която разтваря пред мене криле!
19.04.73 г.-19.11.1976 г. Белмекен - Рила
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
и още:
