14 июл. 2015 г., 23:19

Пролет на филия

536 0 6

Слънце освети небето -

облаци му правят път.

Смее се сега детето

в своя люлчен пухен кът.

 

Топъл вятър си подухва -

топли земните недра.

Той и под полите хуква

да погледа и бедра.

 

Птиците завират човки

в локвите от топъл дъжд.

Правят щъркели масовки

по  поле нашир и длъж.

 

СлАвеите се събират

на пореден техен хор.

А пчелите си избират

най-разцъфналия двор.

 

И във тази олелия

в пролетния ден голям,

ми се иска на филия

пролетта си да изям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...