Слънце освети небето -
облаци му правят път.
Смее се сега детето
в своя люлчен пухен кът.
Топъл вятър си подухва -
топли земните недра.
Той и под полите хуква
да погледа и бедра.
Птиците завират човки
в локвите от топъл дъжд.
Правят щъркели масовки
по поле нашир и длъж.
СлАвеите се събират
на пореден техен хор.
А пчелите си избират
най-разцъфналия двор.
И във тази олелия
в пролетния ден голям,
ми се иска на филия
пролетта си да изям.
© Никола Апостолов All rights reserved.
...!!!!!!!!!!!!!!!!!!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
