14.07.2015 г., 23:19

Пролет на филия

531 0 6

Слънце освети небето -

облаци му правят път.

Смее се сега детето

в своя люлчен пухен кът.

 

Топъл вятър си подухва -

топли земните недра.

Той и под полите хуква

да погледа и бедра.

 

Птиците завират човки

в локвите от топъл дъжд.

Правят щъркели масовки

по  поле нашир и длъж.

 

СлАвеите се събират

на пореден техен хор.

А пчелите си избират

най-разцъфналия двор.

 

И във тази олелия

в пролетния ден голям,

ми се иска на филия

пролетта си да изям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...