24 мар. 2020 г., 07:32

Пролет с дъх на зима

570 2 5

Пролетта започна с дъх на зима,

клоните, напъпили без страх

молят топлина за тях да има,

сякаш бяха в клопката на грях.

 

Грях от тях не бе извършен – нищо,

без вина измръзваха от студ.

Март не им запали тук огнище,

бе се развилнял - проклетник луд.

 

Пъпките замръзваха преклонно,

пред бушуващия леден мраз.

Колко цвят умира, тъй безплодно,

с него сякаш тръгвам си и аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "без вина измръзваха от студ."

    dansyto (Данаил Таков), през последните дни се случват лоши неща! Също така си отидоха от този свят много невинни деца.
    Здраве и позитивизъм! Дай Боже!
  • Радвам се, че сте тук, Деа, Весо, Роси!
  • Пролет като пролет. Просто носталгията ни затисна още повече с този сняг. Хубав копнеж по знойната пролет, но природата се справя и с избързалите дръвчета и с пристигналите птици. Инстинктите са водещите, а при нас хората - разумът и от това само губим.
  • Всичко се обърка Данси. Ама все пак пътища има, важното е по кой от всички ще тръгнем.
  • Тази пролет...не е като другите...Тъжно е.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...