Mar 24, 2020, 7:32 AM

Пролет с дъх на зима

  Poetry
566 2 5

Пролетта започна с дъх на зима,

клоните, напъпили без страх

молят топлина за тях да има,

сякаш бяха в клопката на грях.

 

Грях от тях не бе извършен – нищо,

без вина измръзваха от студ.

Март не им запали тук огнище,

бе се развилнял - проклетник луд.

 

Пъпките замръзваха преклонно,

пред бушуващия леден мраз.

Колко цвят умира, тъй безплодно,

с него сякаш тръгвам си и аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "без вина измръзваха от студ."

    dansyto (Данаил Таков), през последните дни се случват лоши неща! Също така си отидоха от този свят много невинни деца.
    Здраве и позитивизъм! Дай Боже!
  • Радвам се, че сте тук, Деа, Весо, Роси!
  • Пролет като пролет. Просто носталгията ни затисна още повече с този сняг. Хубав копнеж по знойната пролет, но природата се справя и с избързалите дръвчета и с пристигналите птици. Инстинктите са водещите, а при нас хората - разумът и от това само губим.
  • Всичко се обърка Данси. Ама все пак пътища има, важното е по кой от всички ще тръгнем.
  • Тази пролет...не е като другите...Тъжно е.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...