Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо,
без вина измръзваха от студ.
Март не им запали тук огнище,
бе се развилнял - проклетник луд.
Пъпките замръзваха преклонно,
пред бушуващия леден мраз.
Колко цвят умира, тъй безплодно,
с него сякаш тръгвам си и аз!
© Данаил Таков Всички права запазени
dansyto (Данаил Таков), през последните дни се случват лоши неща! Също така си отидоха от този свят много невинни деца.
Здраве и позитивизъм! Дай Боже!