Надникваш през очите ми дали ще се усмихна,

изчакваш най-покорно. Всявам смут.

Не е премислено, а е природна дарба –

да глътвам думите, да ги отсявам и редя наум.

Огледай се наоколо, не само в мене.

От капките дъждовни се лее чистота.

Различни са лицата ни, за миг ще се размият,

водата кратко пази спомена за красота.

Ще ме целунеш. Тук съм и го зная.

А ти не знаеш, чакаш знак от мен.

В такива нощи се откриваме и губим.

Дъждовният синкоп е танц свещен.